Попаднала в капана на лутащото се безвремие,

самотна и без цел се скиташе душата.

Намерила утеха в тихо примирение,

оставила всичко с цвета на сивотата.

Пътуваща в море от гнет и омерзение

на устременият й полет отрязали крилата.

И пак понечила търсеща своето спасение,

да преплува през студените води на реката.

А в залеза на настъпващото отчуждение,

се бореше да преодолее спомена и самотата.

Със свито сърце от болка и съмнение,

гаснеше бавно, както зимата отнася листата.