Знаеш ли какво е да си сам,

когато си заобиколен от хиляди лица?

Знаеш ли какво е да си сам,

като изоставена от устремено ято птица?

Знаеш ли какво е да нямаш никаква опора,

на която сломен можеш глава да склониш?

Знаеш ли какво е да криеш всеки бегъл опит

от окото да се отрони солена, пареща сълза?

Знаеш ли какво е от себе си да бягаш надалече

и сякаш всичко твое е загубено по пътя вече?