Градът заспа,
само уличните лампи светят.
Изгря луна,

Нощта настъпва,
чрено е небето.
Звезда умира

Публикувала съм и преди този стих, но постинга изчезна безследно.
Стихът не е мой, а автора му има още няколко стиха в моя блог.
 

Нощем от шума се будех
още откакто бях дете,
през прозореца скришом надничах

На пясъчната кула Леденика
в замък от дърво и балдахин
затвори ме като птица в клетка

Когато болката ти се събуди,
не се опитвай да я гониш.
Чуваш ли? 

Когато слънцето заблести,
потърси ме в светлината.
Когато нежен вятър задуха,