Тъмно облаче в очите ми се отрази
от бурята продължаваща много дни
и по всичко личи, че пак ще вали

Когато денят си тръгне
и слънцето достигне хоризонта,
когато самотата те прегърне

От час изпитвам силно желание да убия
хората, от чиято простотия
собствените мисли не мога да си чуя

Сред облаци от мъка и тъга
проблясва тънък лъч от бяла светлина
идващ от кръглата луна

Високо в планината
там, където се докосват 
небето и земята

Бял гълъб при мене долетя
и бавно размаха крила
протегнах ръка да го погаля,

Понякога съм тъжна
и плаче моята душа,
но на кого му пука за това,