Седя в този късен час
и пак за тебе мисля аз
и с пресипнал глас

Сред облаци от мъка и тъга
проблясва мъничка звезда,
аз Надежда ще я нарека

Защо е този поглед плах?
Не ме позна, сега разбрах.
Та аз съм същото момиче,

Погледни в очите ми – някъде дълбоко в тях е скрита любовта.
Погледни в очите ми – в тях вече няма сълза.
Погледни в очите ми – те не отправят вина.

Отново идваш в съня ми
пак обсебваш ума ми
пак искаш да чуваш смеха ми

Казват, че цветето няма душа
и бързо на смърт го обричат.
Късат го с лека ръка, за да може

Невидима да бъда тайно си мечтая
да скрия сълзите си силно аз желая.
Невидима до тебе да застана

Нямах време от много бързане
да видя, че при мен бе дошла любовта.
Нямах време от много бързане 

Хей, пазиш ли спомена
от времето, когато бяхме само аз и ти,
за нашата любов теменужена,

Ако някой ден ме срещнеш
просто си ме подмини,
ненужни обяснения недей да даваш,