Защо направих тази стъпка защо от пътя си се отклоних защо побързах в раната си аз сама да бръкна защо това си причиних.   Защо реших да те потърся пак защо потънах пак в мрак защо ли не изгубих аз надежда и защо запътих се към тази бездна.   Защо не се научих да падам и да ставам, защо не се научих напред да продължавам, защо не се научих назад да не вървя, защо не се научих пътя си да не меня .   Защо отново в очите заваля защо отново изчезна моята усмивка защо е тъжен и деня защо се питам с въздишка.

Защо?
Не продължавай с тез въпроси!
Защото ти навярно си такава...
Живей живота както ти се иска!
Защо, въпроси нужно е да си задаваш?

Защото аз съм вечното колебание
а когато трябва да говоря - мълчание.
Защото с всекиго се съобразявам
макар и често да се вбесявам ...

Защо не се научих да падам и да ставам,защо не се научих напред да продължавам,защо не се научих назад да не вървя,защо не се научих пътя си да не меня .
... Защо една глупава надежда, че мага до пренаредя от мъртви мигове, настящето толкова красиво, както и изтеклото минало, събужда комнеж за потръпнали рискове, които накрая стават обект на нападки на разочарованието ми от самата мен, от глупостта да повярвам, че една ранена любов ема достатъчно сила да прероди една мъртва??...

Колко си права само. Благодаря за анализа.
Поздрав!

които ни правят мъдри и тъжни, които раждат стихове...
Поздрави!:)

За нас самите нямат или ние откриваме правилните отговори, докато за околните има отговор.
Поздрав и от мен и приятен ден ти пожелавам! :)