Грешен път си избрах тръгнах по неотъпкана пътека. Бавно напред вървях държейки надеждата за ръка.   Грешни думи казах, когато трябваше да замълча. Грешна сълза отроних, че не можех пак да полетя.   Грешни надежди събудих целите покрити в прах. Грешни спомени изрових, за неизвършен грях.

Не знам, може и да е. Времето ще покаже!

Не мога и не трябва да го правя. Така е по-добре за мен :).

Ако не грешим ,животът ще е скучен.Когато сърцето избира не е грешка

Когато сърцето и ума си противоречат, често слушаме сърцето, но сега избирам да слушам ума, независимо дали е грешно.

Сигурна за какво?
Никога в нищо не съм сигурна, та аз съм вечното колебание.

Страхотен стих. :)
Мислех си за грешката да обичаш... напоследък все стигам до извода, че никога не е грешка да изпитваш такива приказни чувства, грешка е когато не ги споделяш... дори това да не е бил човекът, който да сподели любовта ти... важното е, че не си сдържал чувства, за които после ще съжаляваш, че евентуално е можело да преживееш.... :) достатъчно увъртяно ли го написах.....
всъщност другия ти стих "На чисто" го обяснява май много хубаво... :)

Разбрах те напълно. Любовта не е грешка, грешно е да повтаряш едни и същи грешни неща :).